Всички сме чували израза „Пази го като очите си“, но никой не ни е обяснил от какво да пазим очите си и как.
Окото изпълнява основно две функции – на камера (фотооптична) и на часовник (циркадна). Според някои, фотооптичната функция се е развила след циркадната и е напълно второстепенна. Двете функции са паралелни и използват отделни фото-рецептори. Циркадната функция е тази, която представлява по-голям интерес и която оказва огромно влияние върху здравето ни. Светлината представлява основен стимул за регулиране на циркадния ритъм в тялото. Посредством очите, кожата и светлината, която попада върху тях, тялото синхронизира биологичните си функции с околната среда. Малко са изключенията, в които циркадния ритъм е независим от естествения светлинен цикъл. Едно такова изключение вече разгледахме в статията за ефектите на хроничното излагане на ниски температури върху хормоналния баланс в тялото. Ето защо светлината има и демонстрирани свойства при третирането на проблеми със съня, като част от проблемите свързани с десинхроинизирания циркаден ритъм на тялото.
Казахме, че двете функции на очите са независими. И двете са стимулирани от светлината, но една и съща светлина предизвиква различаващи се по сила реакции. Така светлина с дължина на вълната от 555 нанометра предизвиква силна фотооптична реакция, защото е изключително ярка, но слаба циркадна реакция, защото е с по-ниска температура на цвета. Изследвания показват, че циркадната функция на очите е стимулирана най-силно от светлината с дължина на вълната между 446 и 477 нанометра (наситено синьо), докато фотооптичния ѝ ефект е доста по-слаб. Силата на циркадната реакция зависи и от времетраенето, и от осветеността (измерена в лукс) на светлинната стимулация. Циркадният ефект на светлина с дължина на вълната между 446 и 477 нанометра предизвиква светлинно-индуцирано потискане на производството на мелатонин в мозъка. Вълните с тази дължина се характеризират с висока температура на цвета (над 5000°K). Осветеността способна да стимулира циркадната функция на очите започва от около 100 лукса. Този стимул е способен да предизвика половината от ефекта на 9000 лукса осветеност, при еднакво времетраене на светлинния стимул. За сравнение, 115 лукса е приблизителната осветеност получена от 110W крушка, намираща се на разстояние 5 метра.
Неизненадващо модерните технологии не ни помагат и в този случай. Светлината произведена от LED крушките, сравнена с тази от крушките с нажежаема жичка, представя пик именно в диапазона между 400 и 500 нанометра, за сметка на вълните с дължина под 400 и над 650 нанометра, които имат слабо циркадно въздействие. LED технологията е широко разпространена и в мобилните устройства. Графиката показва светлинния спектър на дисплеи на някои от най-разпространените „умни” телефони:
Наблюдава се пик от вълни в диапазона 400-500 нанометра.
Какво се случва, ако между очите ни и източниците на светлина има филтър? Всеки филтър има свойството да блокира част от видимия спектър, който нормално би попаднал върху ретината. Става дума за диоптрични или слънчеви очила, за контактни лещи, за стъклата на прозорците в домовете и автомобилите ни. Всеки един от тези филтри видоизменя характеристиките на естествената слънчева светлина, а с това и циркадната реакция, която предизвиква. Вече не съществуват контактни лещи или очила, които да не блокират ултравиолетовия спектър – това е част от спектъра (с вълни под 400 нанометра), която е абсолютно необходима за правилното синхронизиране на организма с околната среда. Към този проблем, лещите прибавят и друг: ограничават количеството кислород в контакт с роговицата. Това променя характеристиките на повърхността на окото, а от там и характеристиките на възприетия светлинен стимул. Същия проблем „не съществува” при модерното енергийно-ефективно осветление – то и без друго не съдържа ултравиолетовия спектър и е напълно нефункционално за синхронизирането на циркадния ритъм на тялото.
„Докато късогледство се влошава, хората се разболяват все повече от неолитни заболявания” – Джак Круз. Липсата на електромагнитни вълни под 400 нанометра и прекомерното облъчване със светлина с висока температура на цвета (над 5000°K, в диапазона 400-600 нанометра), след залез слънце, разрушават връзката между ретината и супрахиазмалното ядро (SCN, регион в хипоталамуса), като успоредно предизвикват и проблеми със зрението.
Всичко това поражда въпроси, относно това как би трябвало да изглежда нашето ежедневие и как би трябвало да изглежда хормоналният ни профил в рамките на едно денонощие. Казаното по-горе ме поставя пред свършен факт: мога единствено да констатирам, че за оптимално здраве трябва да изградим динамиката на ежедневието си около цикъла на светлината.
Сутрин тялото ни се събужда под въздействието на стресовия хормон кортизол. Високите нива на кортизол сутрин съвпадат и с високи нива на хормона на глада – грелин. Последният е произведен в стомаха и служи за регулиране на метаболизма. Нивата му спадат бързо след захранване. След изгрев-слънце и до около 10 часа сутринта, ултравиолетовата светлина стимулира производството на очен мелатонин, който по-късно ще позволи производството на мелатонин в мозъка. Ярката светлина прекратява производството му в мозъка. Едновременно се активира и стомашно-чревния тракт, стимулиран също от закуската. В късния следобед тялото е най-способно и подготвено за физическа активност. Около четири часа след залез слънце мозъкът ни започва да произвежда мелатонин. Дейността на храносмилателния тракт е сведена до минимум. Около полунощ лептинът навлиза в мозъка и сигнализира наличните количества бяла мастна тъкан. Ако невроните в мозъка ни са чувствителни към лептин, мускулите ни започват да изгарят излишните енергийни запаси, докато произвеждат топлина. За повече информация прочетете статията за ролята на лептина и мелатонина.
Прекомерната девиация от естествения светлинен цикъл, неразумните хранителни навици, хроничното излагане на неестествени електромагнитни лъчения и прекомерната девиация на микроклимата ни от сезонните атмосферни условия, нарушават синхрона на описаните процеси в тялото и тяхната функция. Тук бележат начало неолитните болести.
Ден Първи. 