По какъв начин комуникираме с околната среда? По кои канали тялото ни получава сигнали от нея? Вероятно веднага бихме се сетили за сетивата си: зрение, слух, обоняние, осезание, вкус. Но, тъй като си говорим за биология, а не за философия, трябва да изброим тъканите: роговица, кожа, бял дроб, стомашно-чревен тракт. Основните сигнали, които попадат върху тези тъкани, са фотоните (светлината) и температурата. Макар и косвена, информация за околната среда постъпва и в стомаха посредством храната.Прочети още »
Светлината ни въздейства по много начини. Тялото ни е еволюирало в среда, характеризирана от тясно обвързани светлинни и температурни цикли. Преминаването от една към друга фаза на светлинния или температурния цикъл е съпроводено с хормонални промени. Следователно тези промени придобиват също дневни и/или годишни цикли, според наличните светлина и температура в околната среда.
Mожем да кажем, че тялото ни е прозрачно за светлината, тя навлиза дълбоко в тъканите ни. Други части от електромагнитния спектър като ултравиолетовата светлина не проникват дълбоко в тялото ни.Прочети още »
Aвтофагията е естествен катаболитен процес на разграждане на клетки и протеини в нашето тяло. Aвтофагията може да бъде избирателна (микро автофагия) и неизбирателна (макро автофагия). Избирателната автофагия служи за разграждане на повредените клетки, органели и протеини, докато неизбирателната – за удовлетворяване на енергийните нужди на тялото в ситуации като гладуване и интензивно натоварване.
Митофагия наричаме процесът на избирателна автофагия, който засяга клетъчните митохондри в случаите, в които те са повредени или прекалено многочислени. Митофагията е важна за нас още преди да сме се родили: митохондрите на оплодената яйцеклетка биват избирателно разградени, така че плодът да наследи единствено митоходриалното ДНК на майката.Прочети още »
Когато видите дете в предпубертетна възраст с откровено наднормено тегло вероятно си мислите, че хранителният му режим е лош, че не се движи достатъчно или че е генетично предразположено към затлъстяване, каквото и да означава това. Обикновено се започват разговори как „едно време” родителите ни са играли навън до късна вечер, докато днешните младежи прекарват повечето си време пред компютрите. Докато ограничаваме съзнанието си до влиянието на храната и движението върху здравословното ни състояние, никога няма да надградим разбирането си за средата, в която живеем.
Всъщност най-малкият проблем на деца и възрастни е обездвижването. Прочети още »
Пластмасовите резини са създадени чрез полимеризация на един или повече мономери в присъствието на допълнителни химикали. Тези химикали, като оцветители и други, не са част от здравата полимеризирана основа на пластмата и могат да я напуснат. До съвсем скоро огромната част от произвежданите пластмасови изделия, които употребяваме ежедневно, съдържаха химила Бисфенол А (BPA), набеден за причинител на рак, диабет, безплодие и други. Ето защо на пазара се появяват все повече BPA-free пластмасови продукти, които не съдържат опасния Бисфенол А. Доколко обаче новите пластмасови резини са безопасни? Възможно ли е BPA-free пластмасите да изпускат други химикали с естрогенна активност (EA), имитиращи натуралните естрогени в тялото? Такива BPA-free резини за еднократна и многократна употреба са: акрил, цикличен олефин кополимер (COC), цикличен олефин полимер (COP), гликол-модифициран полиетилен терефталат (PETG), полиетерсулфон (POS), полистирен (PS). От своя страна тези BPA-free резини могат да изпускат химикали като трифенил фосфат (TPP) и феноли. Ето защо е по-важно да говорим за EA-free, отколкото за BPA-free резини.Прочети още »
Всички сме чували израза „Пази го като очите си“, но никой не ни е обяснил от какво да пазим очите си и как.
Окото изпълнява основно две функции – на камера (фотооптична) и на часовник (циркадна). Според някои, фотооптичната функция се е развила след циркадната и е напълно второстепенна. Двете функции са паралелни и използват отделни фото-рецептори. Циркадната функция е тази, която представлява по-голям интерес и която оказва огромно влияние върху здравето ни. Светлината представлява основен стимул за регулиране на циркадния ритъм в тялото. Посредством очите, кожата и светлината, която попада върху тях, тялото синхронизира биологичните си функции с околната среда. Малко са изключенията, в които циркадния ритъм е независим от естествения светлинен цикъл. Едно такова изключение вече разгледахме в статията за ефектите на хроничното излагане на ниски температури върху хормоналния баланс в тялото. Ето защо светлината има и демонстрирани свойства при третирането на проблеми със съня, като част от проблемите свързани с десинхроинизирания циркаден ритъм на тялото.Прочети още »
Храната, която консумиране, ни дава микро и макронутриенти. Здравни асоциации изготвят ежегодно доклади, в които споделят препоръки за техния дневен прием. Става дума за индикативни количества дневен прием на витамини и минерали, които (вероятно) са оптимални за здравето ни, както и за желателното процентно разпределение на макронутриентите в храна ни: въглехидрати, протеини и мазнини.Прочети още »
Никой не пита кога да яде мазнини. Хората и сами “си знаят” да ги избягват. След години отрицание на животинските мазнини, те не са им и вкусни, както на мен не ми е вкусен шоколад Милка. Някои питат кога да ядат протеини, за да извлекат максимално ползите от тях. Големият въпрос обаче е кога да ядем въглехидрати, ако искаме да отслабнем или да покачим мускулна маса. Първият отговор, който ми хрумва е друг въпрос: А трябва ли изобщо? Тук много хора разбират за първи път, че въглехидратите не са незаменим макронутриент, че органите и мускулите могат да метаболизират мазнини под една или друга форма, че единствено мозъкът се нуждае от малък процент въглехидратно „гориво”, което тялото създава само и че всичко това носи неоспорими здравни ползи. Съществуват ли изключения? Разбира се, при това също толкова важни, колкото и правилото: неусвоимите полизахариди например са незаменима храна за чревната флора.Прочети още »
В анонса на предишната статия, в която ви представих адипостатния механизъм, зададох следния въпрос: „Кой решава дали ще отслабнете?”. Интересно е дали отговорът е в тялото ни! Винаги съм си представял оптималната намеса в здравословното ни състояние като неинвазивна. Нека поясня: учените са установили, че ако прехвърлят чревна флора от мишка в добро здраве в мишка с наднормено тегло, последната подобрява физическото си състояние. Докато този експеримент хвърля светлина върху значението на чревната флора, той не ни дава полезна информация за евентуално лечение, приложимо в ежедневието на хората. Прочети още »
Ден Първи. 